Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Заглавие: Приказки от цял свят

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: руски; полски

Издание: първо

Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Сборник

Печатница: Leo Paper Ltd, China

Редактор: Ира Коловска

Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров

ISBN: 978-954-9935-46-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402

История

  1. — Добавяне

Преди много, много години Багдад бил управляван от младия халиф Хазид. Той бил умен и справедлив, но коварният магьосник Кашнур искал да го отстрани, за да издигне на негово място сина си Мицра.

Като узнал за плановете на магьосника, Хазид го осъдил на вечно изгнание, пропъдил го надалече и съвсем скоро забравил за него.

Но ето че великият везир Мансор довел в двореца един пътуващ търговец. Разбира се, той не знаел, че това е предрешеният магьосник Кашнур.

Търговецът отворил един голям сандък, пълен със скъпи вещи и украшения, и Хазид си купил най-различни неща. Накрая забелязал на дъното на сандъка една малка кутийка.

— Какво има в тази кутийка? — попитал младият халиф.

А вътре имало някакъв черен прашец. Към кутийката бил завързан един старинен свитък, изписан със странни знаци на някакъв чуден език.

— Не знам какъв е този прашец, господарю, защото не мога да разчета свитъка — излъгал Кашнур. — Но ако го искаш, ще ти го дам почти без пари.

Зарадвал се халифът, купил прашеца заедно със старинния​ свитък и повикал един от своите мъдри съветници, за да го разчете.

— Който смръкне от този черен прашец и каже вълшебната думичка „мутабор“ — прочел съветникът, тутакси ще се превърне в птица!

— Чули, Мансор? Можем да се превръщаме в птици! — възкликнал халифът.

— Но ако се разсмее — продължил строго мъдрецът, — ще забрави вълшебната думичка и ще загуби човешкия си облик завинаги!

Още на разсъмване Хазид и Мансор взели кутийката с прашеца и отишли да се разходят край езерото. На брега му видели два щъркела и решили да проверят дали действа магията. Смръкнали от прашеца и извикали в един глас:

— Мутабор!

В този миг им пораснали дълги клюнове, а на мястото на ръцете им се появили огромни криле! Двамата смаяно се спогледали и отишли при другите щъркели, които се оказали женски. — Да ти кажа право, чакам гости за вечеря и много се вълнувам — бърборела едната, — защото смятам да им покажа един танц.

После разперила криле и се заклатила толкова тромаво, че халифът и везирът не издържали и прихнали да се смеят!

Скоро им омръзнало да се забавляват и решили да се завърнат в двореца. Полетели високо, високо и изведнъж забелязали, че в града става нещо необичайно: улиците били пълни с народ, а на дворцовия площад имало празнично шествие! Най-отпред вървели стражите, следвани от каляската на халифа!

— Кой е седнал в моята каляска? — възмутил се Хазид.

А Мансор погледнал надолу и казал:

— Това е Мицра, синът на злия магьосник Кашнур!

Кацнали те на земята и побързали да си върнат човешкия облик, за да се разправят със самозванеца. Но колкото и да се опитвали, не могли да си спомнят вълшебната думичка!

Уморени и гладни, привечер двата щъркела се подслонили в развалините на един древен храм.

— Бу! Бу! — закрещял някой в тъмното.

— Какво е това? — уплашил се Мансор.

— Да отидем да видим! — рекъл Хазид.

Озърнали се и видели една охранена сова.

— Най-накрая! — зарадвала се тя. — Аз съм Луза, дъщерята на индийския цар. Злият магьосник Кашнур искаше да ме омъжи за своя син Мицра, за да сложи ръка над владенията на баща ми. Но аз не се съгласих. Тогава Кашнур се предреши като търговец, проникна с измама в двореца и ме превърна в сова. За да си върна човешкия облик, някои трябва да ме поиска за жена.

Разбрал халифът каква е работата и й разказал своята история.

— Какво ще правим сега? — попитал везирът.

А совата рекла:

— Довечера тук ще се съберат всички зли магьосници да се похвалят един на друг със своите магьоснически дела. Като дойде ред на Кашнур, той ще разкаже за вас и ще спомене вълшебната думичка. Хайде да се скрием и да ги подслушваме! Но преди това един от вас трябва да ми даде дума, че ще се ожени за мен, иначе завинаги ще си остана птица.

Халифът й обещал да я вземе за жена и тя им помогнала да се скрият.

След няколко часа магьосниците пристигнали и седнали да се хвалят.

Като дошъл ред на Кашнур, той разправил на всички как е превърнал халифа в щърк с помощта на вълшебната думичка „мутабор“.

— Мутабор! Мутабор! — развикали се Хазид и Мансор и си върнали човешкия облик.

После се прегърнали и понечили да благодарят на совата… но нея вече я нямало!

На мястото й седяла толкова красива принцеса, че халифът веднага се влюбил в нея и я отвел в Багдад. Щом го видели, стражите хукнали да разгласят новината, че Хазид е жив и здрав и се завръща на трона. Мълвата бързо се разнесла и улиците отново се изпълнили с народ.

— Да живее Хазид! — викали хората. — Той е нашият господар!

Като чул това, Мицра позорно избягал.

Но Хазид заповядал на стражите да го заловят и да го доведат обратно в двореца. После накарал самозванеца да смръкне от черния прашец и да произнесе вълшебната думичка „мутабор“.

Мицра се подчинил и тутакси се превърнал в щъркел! Тогава везирът го затворил в една клетка и повече никога не го пуснал оттам. Накрая изпратил стражите в развалините на древния храм и им наредил да завържат здраво злия магьосник Кашнур, да го домъкнат в престолния град и да го накажат със смърт.

А младият халиф Хазид се оженил за красивата индийка Луза и двамата заживели щастливо.

Край