Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Заглавие: Приказки от цял свят

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: руски; полски

Издание: първо

Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Сборник

Печатница: Leo Paper Ltd, China

Редактор: Ира Коловска

Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров

ISBN: 978-954-9935-46-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402

История

  1. — Добавяне

Някога, ала много отдавна, на света живял един морски търговец. Той си имал три дъщери. Голямата била алчна, средната — завистлива, а малката имала много добро сърце.

Един ден баща им се разорил, продал всичките си имоти и разпуснал слугите си. Оттогава непрестанно пътувал до близки и далечни земи, за да изкарва пари за прехраната на дъщерите си. Всеки път, когато тръгвал на път, той ги питал какъв подарък да им донесе. Двете по-големи сестри винаги искали рокли и скъпоценности, а най-малката нищо не искала.

Така станало и този път. Само че баща й толкова настоявал да й донесе подарък, че накрая девойката рекла:

— Е, добре. Не искам нищо друго, само една цъфнала роза.

Но къде се е чуло и видяло рози да цъфтят през зимата!

Приключил бащата с търговските си дела и поел към дома. За двете си по-големи дъщери бил накупил подаръци, но какво да донесе на най-малката? Замислил се той и не усетил кога се е мръкнало. Конят му се отклонил от пътя и скоро търговецът разбрал, че се е загубил. Добре че в далечината проблясвал един замък — пътникът го забелязал и решил да помоли стопанина му за подслон.

Още преди да почука на огромните порти, те сами се отворили, но никой не излязъл да го посрещне. Всички зали били осветени, но пусти. В една от тях имало запалена камина, а пред нея била наредена богата трапеза. В друга била стъкмена пухкава топла постеля.

Гостът се нахранил до насита и легнал да спи.

На сутринта се събудил и надзърнал през прозореца. А там — що да види: прекрасна градина, пълна с цъфнали рози!

Зарадвал се той, излязъл и откъснал най-красивия цвят.

В този миг над главата му се разнесъл хищен рев! Търговецът се обърнал и не можал да повярва на очите си: пред него стоял чудовищен звяр!

— Какво направи, неблагодарнико! — изръмжал той. — Поканих те в дома си, нагостих те, подслоних те, а ти откъсна най-хубавото ми цвете! Заслужаваш да те убия!

— Прости ми! — примолил се търговецът. — Не исках да те обидя! Откъснах розата за подарък на любимата си дъщеря!

— Ще те пусна само ако в замяна ми изпратиш дъщеря си — отвърнало чудовището и му дало един вълшебен пръстен. — Кажи й да го сложи на ръката си, така ще се озове право при мен. Ако ли не, след една седмица ще умреш.

Натъжил се търговецът, върнал се вкъщи и разказал всичко на трите сестри.

— Не плачи, татко — казала най-малката. — Ще отида при звяра.

И си сложила пръстена.

Още в същия миг се озовала в замъка.

Всичко било точно така, както го описал баща й — залите били осветени и пусти. В една от тях я очаквала пищна трапеза, а в друга — пухкава топла постеля. Девойката се разхождала на воля в градината и правела каквото си иска, само дето се чувствала много самотна.

Накрая не издържала и извикала:

— Къде си, господарю? Защо се криеш от мен?

Домакинът не искал да се покаже, за да не я уплаши. Но тя успяла да го придума и като свикнала с грозната му външност, дори се привързала към него. Оказало се, че звярът е великодушно и добро същество. Той започнал да прекарва все повече време със своята гостенка и се стараел да я забавлява, за да не й е скучно.

Минало много време. Дъщерята на търговеца си живеела безгрижно, но един ден й домъчняло за родния дом. Тогава звярът й подарил вълшебно огледало — в него се виждало всичко, което се случвало с нейните близки.

Скоро обаче забелязал сълзи в очите й и я попитал защо е тъжна.

— Баща ми е болен — отвърнала девойката. — Така ми се иска да се прибера, за да се грижа за него!

— Не те пускам! — развикал се звярът. — Ако си отидеш, повече няма да се върнеш при мен!

Напразно го молила девойката, напразно му обещавала, че ще се върне. Чудовището не й повярвало.

Ала тя тъгувала толкова силно, че накрая то се смилило и рекло:

— Добре, ще те пусна. Но знай, че ако на седмия ден не се върнеш в замъка преди полунощ, аз ще умра от мъка.

Дало й вълшебния пръстен и я отпратило у дома.

Ах, колко щастлива била девойката да се озове при своето семейство! Цяла седмица прекарала вкъщи и сестрите й много се радвали, че отново са заедно. Баща й оздравял и скоро всичко си било както преди. Само че на нея й домъчняло за звяра. Дошъл седмият ден и тя се приготвила да се завърне при него.

— Не си отивай! — молел я клетият й баща.

Но девойката била непреклонна.

Тогава двете й сестри се наговорили да върнат стрелките на часовника назад.

— Нека да умре това чудовище! — рекли те. — Така сестра ни ще си остане при нас.

Цяла вечер й бърборели и я забавлявали, но изведнъж девойката се разтревожила и решила веднага да тръгне. Сестрите я убеждавали да изчака до дванайсетия час, но тя не се съгласила, сбогувала се набързо и сложила пръстена.

Като се озовала в замъка, никой не излязъл да я посрещне. Залите били мрачни и пусти, градината тънела в бурени, а от домакина нямало и следа.

— Къде си, чудовище? — викала отчаяно девойката. — Ето, върнах се! Излез да ме видиш!

А през това време грозното тяло на звяра лежало бездиханно точно там, където била откъсната розата.

Като го видяла, девойката коленичила над него и заплакала:

— Моля те, не умирай! Как ще живея без тебе?

Навела се да го целуне и в този миг звярът се превърнал в прекрасен момък. Той отворил очи и й казал:

— Благодаря ти, любима! Твоята чиста обич развали магията на злата вещица и сега съм отново човек!

Девойката се зарадвала и му дала дума повече никога да не се разделят.

Скоро двамата се оженили и заживели щастливо.

Край