Шарл Перо
Пепеляшка

Един човечец си имал добра и работна жена. Тя му родила чудно хубава дъщеричка. За нещастие, след време жената умряла и човечецът се оженил повторно. Втората му жена била глупава и свадлива. Тя довела в къщата му своите две дъщери, и двете — глезени и противни.

Майка им давала мило и драго за тях, а сирачето не поглеждала.

Минали години. Злата мащеха много мразела завареничето и нарочно го карала да върши най-тежката къщна работа. По цял ден горкото момиче шетало, чистело и гладело тънките дантели на доведените си сестри, а вечер се свивало в ъгъла камината и сядало върху сандъка с пепел. Затова го наричали Пепеляшка.

Веднъж принцът решил да покани на бал всички знатни девойки, за да си избере най-красивата от тях за съпруга.

Мащехата старателно спретнала нови премени на дъщерите си, а за Пепеляшка дори не помислила.

Настъпил дългоочакваният ден и двете сестри, издокарани в гиздави рокли, потеглили с майка си към двореца. Пепеляшка ги изпратила до вратата и останала вкъщи самичка.

Седнала тя край камината и заронила горчиви сълзи. В този миг пред нея изникнала кръстницата й, която била добра фея.

— Защо плачеш, кръщелнице? — попитала тя.

— Защото всички девойки отидоха на бала на красивия принц — промълвила клетата Пепеляшка, — само аз си останах у дома.

— Не тъгувай! — казала феята. — Искаш ли и ти да отидеш на бала?

А Пепеляшка отвърнала:

— Повече от всичко на света!

Тогава кръстницата я помолила да й донесе една хубава зряла тиква.

Пепеляшка изтичала в градината и избрала най-голямата тиква, а феята я докоснала с вълшебната си пръчица и я превърнала в разкошна златна карета.

— Бързо иди да видиш какво има в капана за мишки — казала кръстницата.

Пепеляшка изпълнила заръката й и донесла шест малки мишлета и един охранен плъх, феята ги докоснала с вълшебната си пръчица и превърнала мишлетата в прекрасни жребци, а мустакатия плъх — в дебел кочияш.

— А сега слез в избата и хвани две гущерчета — рекла тя.

Послушала я Пепеляшка и гущерчетата се превърнали в снажни лакеи със зелени ливреи.

— Ето — усмихнала се феята, — вече можеш да отидеш на бала.

— Но как ще се явя пред принца с тази стара закърпена рокля? — завайкала се Пепеляшка.

Феята се усмихнала, докоснала роклята й с вълшебната си пръчица и я превърнала във великолепна премяна, досущ като на принцеса!

Накрая й подарила чифт кристални пантофки и казала:

— Но не забравяй, че в полунощ вълшебството ще се развали! Преди камбаните да ударят дванайсет пъти, трябва да си се върнала у дома!

Пепеляшка й благодарила от все сърце и потеглила с каретата към двореца.

Щом влязла в балната зала, всички притихнали от възторг. Принцът не знаел коя е тази чудна девойка, но веднага се влюбил в нея. Зазвучала музика и той поканил Пепеляшка на танц. А тя се движела толкова кръшно и леко, че хората не можели да откъснат очи от нея! Гостите били очаровани от красотата й, а гостенките скришом й завиждали.

Цяла вечер принцът не погледнал друга девойка, освен Пепеляшка и тя била много щастлива. Времето отлетяло неусетно…

Но изведнъж се разнесъл камбанен звън!

Девойката си спомнила думите на добрата фея и хукнала към своята вълшебна карета.

— Почакай! — извикал принцът. — Кажи ми коя си и как се казваш!

А тя тичала толкова бързо, че едната й кристална пантофка се изхлузила от крачето й и се търкулнала на стълбището пред двореца.

Ударил дванайсетият час и вълшебството се развалило. Роклята й отново станала стара и дрипава, свитата й от малки гадинки се разпиляла в полето, каретата се превърнала в тиква и се търкулнала в градината.

Принцът се опитал да догони тайнствената си гостенка, ала намерил само кристалната й пантофка.

— Не видяхте ли оттук да минава една прекрасна принцеса? — питал отчаяно той.

Но всички му отговаряли, че са видели само една дрипава селянка със закърпена рокля.

Стигнала Пепеляшка до дома си и седнала на своето място върху сандъчето с пепел. В този миг мащехата й се завърнала от двореца заедно с натруфените си дъщери. И трите започнали да разправят как на бала една незнайна принцеса очаровала принца и избягала, а по пътя си изтървала пантофката.

Пепеляшка си замълчала и нищо не казала.

Изминали няколко месеца. Принцът бил толкова влюбен в девойката, с която танцувал на бала, че още не можел да я забрави. Дни наред министрите му я търсили и разпитвали за нея, но никой не знаел коя е и откъде е. Накрая пратили глашатаи да разнесат радостната новина: ако се намери девойка с толкова фино краче, че да обуе пантофката, принцът щял да се ожени за нея!

Всички принцеси от съседните царства се изредили да премерят пантофката. За съжаление, тя им била малка.

Дошъл ред на придворните дами. Но и те нямали късмет.

Накрая министрите тръгнали от къща на къща. Мащехата с радост ги посрещнала у дома си, избутала завареничето в ъгъла и им представила двете си глезени дъщери. Ах, как се мъчили те да напъхат краката си в хубавата пантофка! Но напразно — не могли да я нахлузят дори на палците си!

И в това време министрите забелязали дрипавата девойка и я повикали. Кристалната пантофка веднага прилепнала на крачето й! Тогава Пепеляшка извадила от престилката си втората обувчица и признала цялата истина пред смаяните си сестри.

Като разбрали каква е работата, министрите я завели в двореца.

Още същия ден принцът се оженил за нея и двамата живели дълго и щастливо.