Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Басня
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Заглавие: Приказки от цял свят
Преводач: Васил Велчев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: руски; полски
Издание: първо
Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Сборник
Печатница: Leo Paper Ltd, China
Редактор: Ира Коловска
Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров
ISBN: 978-954-9935-46-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402
История
- — Добавяне
Един кон кротко си пасял в долината, когато от близката горичка се дотътрил вълкът. Дни наред той не бил хапвал нищичко и направо умирал от глад!
— Какво охранено конче! — зарадвал се хищният звяр. — Така ми се иска да го изям!
Но конят бил твърде едър и едва ли щял да се даде толкова лесно. Затова вълкът решил да го прилъже с измама.
— Добра среща, друже! — подхванал учтиво той.
— Добра да е, Вълчо.
— Какво ти е? — попитал вълкът. — Изглеждаш ми нещо болнав. Не те ли храни стопанинът ти? Не се ли грижи за тебе? Да не би ти да те бие?
— Какво говориш, Вълчо?! — учудил се конят. — Как ще изглеждам болнав! Хранят ме до насита, а стопанинът ми е много добър човек!
— Явно наистина е добър човек — рекъл вълкът, — щом те е оставил тук да си пасеш на воля, докато оздравееш. Ако те беше впрегнал да теглиш каруцата, както си тежко болен…
— Но аз съм здрав! — настоявал конят.
А вълкът го обикалял, облизвал се и все повече огладнявал.
— Знаеш ли, конче, аз съм лекар — излъгал той. — Ако ми кажеш къде те боли, веднага ще ти помогна. Послушай съвета ми, нека да те прегледам!
Конят познавал лошия нрав на вълка и решил да се престори на глупав.
— Ох, да ти кажа право, Вълчо — продумал жално той, — сега си спомних, че ме боли копитото. Дали ще можеш да го излекуваш?
Вълкът се навел уж да прегледа копитото му и в миг отворил зъбатата си уста. А конят това и чакал: събрал всички сили и го ритнал право в муцуната! Че като ревнал оня ми ти звяр — цялата гора се разклатила! Затъркалял се по ливадата и заплакал колкото му глас държи!
По едно време се съвзел и се изправил на крака. Тогава конят се подсмихнал и казал:
— Слушай, Вълчо, май и другото копито ме боли, искаш ли да прегледаш и него?
А вълкът мълчаливо подвил опашка и се потътрил обратно в горичката.