Костадин Семерджиев
Приветствено слово

Ваши благоговенства, скъпи роднини и приятели,

Позволете ми да благодаря на уважаемите отци, хор и служители в храма „Света Неделя“ за изслуженото богослужение в този чудесен храм на човешката добродетелност и на всички вас, които се отзовахте на поканата ни да бъдем заедно този ден, да споделим мисли и вълнения, възпоменания и почит към паметта на нашите юбиляри и паметта на всички, с които те са свързани и чиито имена бяха споменати и неспоменати тук в заупокойната молитва.

Събра ни днес 125 годишнината от рождението на Петър Денев Семерджиев и 100 годишнината на неговия син Георги Петров Семерджиев, чийто юбилей заедно с молитвения ритуал превръщаме в едно своеобразно възпоменателно тържество на нашия род и на всички, които сме свързани с тях.

Ние носим в себе си, в своята физическа същност, в своя морал и възпитание, във възгледи и мировъзрения, в плът, кръв и дух, частица от тях, за да ги предадем на следващите след нас, за да осъществяваме тази вековна приемственост между поколенията ни, една от най-здравите основи и гаранции за националното ни самосъхранение.

125 години от рождението на дядо Петър Денев Семерджиев от Велико Търново — един достоен син на своя род и време, когато в страната ни кипеше огъня на борбата за национално освобождение и правдини. Верен последовател на своя сродник Иван Панев Семерджиев, първият сподвижник на Левски и Стамболов, председателя на революционния комитет в Горна Оряховица, увиснал на бесилото на 28.05.1876 г. в гр. Велико Търново, заедно с прославения белочерковски революционен деец Бачо Киро. Скромният гражданин на Котел, на В. Търново, на Алеково, Свищовско и гр. Фердинанд, отдавал сили с неспокойния си дух, в любов и преданост, в стопанското и културно разцъфтяване на тези краища, оставил трайни следи от своето родолюбиво будно семейство.

100 години от рождението на неговия първороден син Георги Петров Семерджиев от с. Ахчар (Алеково), банков деец в Ямбол, В. Търново, Фердинанд, впоследствие търговец, обществения деец, демократ, един от първите съратници на Александър Малинов и Никола Мушанов, председател на общинската Демократическа партия и околийски управител на Фердинанд през 30-те години и в по-късния си период застрахователен деятел и служител в София. И позволете ми да отбележа, че през този период непрестанно окрилян и подкрепян от будния творчески дух на неговата предана спътничка в живота, нашата майка Бонка, и до нея нейната „мама Ленка“, внучка и дъщеря на Ангел Бояджията от Кутловица, пренесъл себе си в жертва, в името на борбата срещу партизанщината и произволите на първите години след Освобождението, разстрелян на предизборна трибуна на площада в Кутловица на 21 септември 1887 г. като либерал, тези две жени — майка и дъщеря, носители на борческия дух на своя дядо и баща, закалени в житейските несгоди на осиротялата ни многолюдна челяд от неговото семейство, бяха здрава опора в живота на нашия баща.

Георги Петров Семерджиев внесе своя скромен дял в цялостното икономическо и културно, всестранно развитие на родния ни град Фердинанд като общественик и стопански деец, като едни от първенците на града с престиж и достойнство. В годините до 1940 г. във Фердинанд и след това, в София, той трябваше да се справя с трудните житейски проблеми, които възникнаха около него и неговото семейство, в обстановка на извънредни изпитания, репресии и несгоди след 1944, които той и всички ние преживяхме с непреодолима устойчивост, но и с жертви, една от които беше самият той.

Заедно с цялата обществена значимост, признание и непризнание в скромното дело на двамата юбиляри — баща и син и потомците им, от братята Георги и Атанас — сестрите Елена и Мария — те оставиха всред нас едно голямо духовно наследство. Ние сме длъжници към тяхната памет и настоящето възпоменание идва, за да поправи тази празнота. Днес сме изпълнени с признателност за примера, който ни дадоха в изпълнение на обществените си идеали и със запазване моралните ценности на един смислен, добродетелен живот. В това наше близко общуване, което днес искаме да осъществим един до друг, в тази жива връзка между отделните поколения от един и същи род и фамилия, от една кръв, плът и душевност, ние осигуряваме една наистина действена почит към паметта на юбилярите.

Нека да превърнем днешния ден в ден на признателност и благодарност и да дадем пример на тези, които са около нас, на почит към покойниците. Те са повече от нас. В нашите родословни схеми този наниз от хора и поколения не трябва и не може да секва. Той ще се ниже и наслоява, за да ни вдъхновява и сочи пътя на човешката борба за добродетелност и човечност.

Ние всички сме смъртни и всеки един от нас ще пребъде в този свят в паметта на настоящи и бъдещи поколения със своята житейска следа, която оставя след себе си. Нека днешния ден ознаменуваме тази годишнина на нашите деди и бащи. Да бъде начало на една трайна връзка и дружба в името на общото, което свързва нашите поколения. Всеки от нас и тези, които сме, и онези, които вече не са между нас, имаме — и не може да нямаме — своите грешки и грехове — един към друг, един за друг — към себе си, към нашите семейства и общество.

Нека в този храм и на днешния паметен ден да се позовем на голямата християнска повеля — грях, покаяние и прошка — и потърсим и получим чрез покаяние прошка, за да поддържаме все по-чисти и честни човешки взаимоотношения.

Да носим с достойнство факела на миналото и да изграждаме свое настояще и бъдеще!

Всеки по свой път, от свой ъгъл, умозрение и мировъзрение, но винаги с почит и уважение към своите предшественици — с тези, от чийто ум, мишци и сърца ние поемаме своите житейски пътеки!

Дълбок поклон пред покойните ни дядо Петър, татко Георги, пред паметта на всички сродници и близки, които си отидоха от този свят и ни завещаха да пазим и тачим онова, което беше смисъл на техния живот!

Бог да прости и Бог с всички ни!