Петър Станев
Слово на братовчеда

Уважаеми родственици,

През последните години у нас се утвърждава събирането на родовете във възможния пълен състав — едно много полезно (най-вече за всички нас) мероприятие, но не твърде лесно е да се организира.

Тук искам да изтъкна големия принос на Костадин (Костя) Семерджиев — вторият син на Георги Семерджиев, третият от внуците на Петър Семерджиев. Без неговата енергия, настойчивост, предприемчивост, тази наша „среща-проверка“ едва ли щеше да бъде проведена.

Понеже споменах, че Костя е третият от внуците на Петър Семерджиев, ще ви спестя пътуването, кои са внуците на дядо Петър преди него — първият съм аз — Петър Станев, син на дъщеря му Марийка, вторият е Дори — братът на Костя. Това означава, че аз съм може би най-възрастният от тук присъстващите, следва ме Доротей (Дори) Семерджиев.

Всеки от нас, всички тук по своему обогатява историята на рода ни. Можем да сме горди, че приносът ни като родствено ядро на българския народ има своето достойно място — нека и в бъдеще се множи и обогатява родът на дядо Петър и Анастасия (Сийка) Семерджиеви!

Петър Д. Семерджиев — търговец в село Акчаяр (сега Алеково), благовиден, добре сложен, среден ръст, с мустачки, характерни за българина по онова време. Фалит — затова семейството се преселва чак във Фердинанд — (град с много имена — „Голяма Кутловица“, „Михайловград“, „Монтана“). Баба Сийка го дарява с пет деца — трима синове и две дъщери: Георги, Марийка, Димитър, Поликсена и Иван.

Димитър открива на главната улица в града модерен за времето си галантериен магазин, работят заедно с баща си — Петър. Георги взема за съпруга Бонка — чаровната дъщеря на друго заможно семейство (баща й още тогава е ходил в Америка). Също на главната улица притежават двуетажна къща с магазин, става представител на „Стандарт Оил“, търгува и с брашна. Семейството е в малкия кръг на градския елит по това време. Георги Петров Семерджиев бива избран за околийски управител.

Промяната на политическия режим в страната ни през 1944 г. наложи семейството му да се пресели в София, където е и днес. След няколко години тук се установява и семейството на другата му сестра Поликсена. Девет са живите внуци на Петър Семерджиев.