Робер Деснос
Сънища

Да положиш глава вечерта

На възглавницата да заспиш

Да заспиш и сънуваш

Любопитни или бъдни неща

 

И да вярваш в съня на съня си

И сънувайки пак да усещаш

Как живота не спира вървежа си

И от нощ до зори вечни срещи

 

И това е почти неизбежно

И почти чудесно това е

Но оплаквам сърдечно и нежно

Този който да спи бавно не знае

 

Полубуден върви и сънува

Едно време и аз тъй вървях

Действах сякаш че сън ме люлее

Беше улицата горска алея

 

За сънищата нека има място

Но сънищата да си знаят мястото

 

(„Будно състояние“, 1936)