Робер Деснос
Полегнала

Надясно е небето, наляво — морето

Пред мен трева и цветя,

А облакът е пътят който отвесно се издига

Успоредно на хоризонта — оловна нишка

Успоредно на конника.

Конят лети към неизбежното падане

А пътят се изкачва все нагоре.

Колко всичко е просто и странно.

Полегнала на лявата страна

Пейзажът вече не ме занимава

И си мисля за много неясни неща

Неясни и радостни

Както когато разхождаш уморения поглед

В този летен следобед

Наляво-надясно,

Насам и нататък,

В омаята на излишни неща.

 

(„Дреболии“, 1930)