Робер Деснос
Абаносов живот

Ужасяващо спокойствие ще отбележи този ден

А сенките на електрическите стълбове и на противопожарните колонки

Ще уморяват светлината

Ще млъкне всичко и мълчаливите а и бъбривите

Най-после ще умрат кресливите кърмачета

Локомотивните сирени докато вятърът

Ще се промъкне мълчалив

Тогава ще се разнесе могъщ гласът който ще стигне отдалеч

И ще премине над града

Ще го очакват дълго хората

И после ще отиде към слънцето на милорда

Когато камъните и праха и липсата на сълзи

Ще шият на големите площади рокля за слънцето

Тогава ще се чуе идващият глас

Той ще гърми и дълго пред вратите ще трещи

Ще мине над града и ще изтръгне знамената

Ще потроши стъклата

И ще го чуят хората

Какво мълчание преди той да се разрази

Но още по-голямо ще е мълчанието което той не ще смути

А ще го обвини в скорошно убийство

Което ще заклейми и разобличи

Дни на страдания и дни на радости

Близкият ден когато ще мине гласът над града

Една призрачна чайка ми съобщи че гласът

Ме обичал толкова колкото аз него

И че великото мълчание ужасно е моята любов

Че вятърът носещ гласа е бунтът на света

И че гласът ще бъде благосклонен към мене

 

(„Тела и блага“, 1930)