Робер Деснос
Красивият крадец

Мъгла в очите ти но те са и възглавница

Тогава?

Бих искал да заспя но някой все звъни на моята врата

Глъч се надига от предградията като коси от ужас

Оризовата ти пудра ще съблазни гробарите

те няма да те погребат и ще изгниеш като цвете

донесено от някой архипелаг

Ловя разкошни риби със стръв цветя

на въдицата си

Ала жената…

Веднъж петнадесет години след това

което току-що разказах

един корниз се срути от двореца

Той бе главата на една кариатида

Но гилотината е демонтирана за дълго

Кръвта на всичките осъдени тече във вените ми

На ъгъла на улицата слабо осветена

аз ще я срещна

и няма нищо да й кажа

И ще съм сам както съм бил преди да се родя

със златна рибка в дясната ръка

и с електрически фенер в лявата

с едно затворено око

пред някоя затворена врата

ключ от която нямам

 

(„Произволна съдба“, 1919–1926)