Бенжамен Пере
Ало

Самолет мой в пламъци замък потънал в рейнско вино

гето мое с черни зеници ухо мое от крехък кристал

скала моя която се спуща от стръмния бряг

да премачка пъдаря

мой охлюв опалов комар мой от въздуха

постеля от пуха на райска птица коса моя от черна пяна

избухнал гроб мой дъжд мой от червени скакалци

мой остров летящ мое грозде тюркоазно

мой разуме луд сблъсък на коли

плодник от глухарче влязъл в окото ми

от лале кукувица в моя мозък

моя сърна заблудена в някое кино на булеварда

моя слънчева касичка плод мой вулканен

смях на невидимо блато в него се давят пророци разсеяни

наводнение мое от касис пеперуда изрязана от сърненка гъба

ти мой син водопад огромна вълна по която

пролетта се задава

мой револвер коралов твоето дуло ме тегли като окото на кладенец

блестящо

вледенено като огледало в което ти гледаш

как колибрите бягат от погледа ти

зареян в бяла изложба оградена от мумии обичам те

 

(„Аз върховен“, 1936)