Бенжамен Пере
На хълма…

На хълма вдъхновен от начервени устни

две очи бели се отварят за празничната светлина

а дишането ще умре от своята красива смърт

Би казал че една ръка се слага върху другия склон на хълма

че хората крещят

Направо от небето божие падат абсурдни думи

 

Но да вървим сега към къщата на водораслите

Ще видим как стихиите покрити със свойте сенки

се приближават дебнешком като убийци

за да премахнат пътника който потегля утре

о скъпа ми приятелко боязън

 

(„Безсмъртна болест“, 1924)