Луи Арагон
Толкова по-зле за мене

Както сърцето се разкъсва при раздяла

Така газът гризу ще избухне в Париж

С дългия шум на счупен луксозен предмет

Децата ще гледат последния полет на бордела

избухнал като граната

после ще почнат да играят на революционна и философска дама

където НЕБЕ ще означава ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ

а ЗЕМЯ — земя сякаш всичко си е наред

 

Децата няма да разбират нито дума от езика

на който питате сега за пътя си някой минувач

„Господин“ ще ги кара да примират от смях,

а Третото Лице този мит на прислужници които

се явяват при звъна на господаря

ще учудва паметта колкото електрическите автомобили

Ще си спомнят децата за днешния свят

само по цветните литографии с ловджийски сцени

където се вижда как дами в синьо и розово

се възхищават от убитата лисица която виконтът размахва

и убития елен в краката на слуги

на пазара на улица Радост

Както сърцето се разкъсва при раздяла

без оглед на любовта на плодовете и цветята

така и Революцията ще тегли по едно стъкло

диамантена черта която ще раздели утре от другиден

Това ще са прекрасни ивици

като кармин по устните на искрящата рана на живота

Ще има градове на гибелта

с цената на несравним пожар

И ако погледа на умиращия хванат в пантите на старата вселена

зърне пролетта отвъд стрелбата

нека да съжалява че няма да живее с тялото и любовта си

нека да съжалява чак докато го прониже с бързината на светлината

щикът на съдбата

Децата ще научат думи неразбираеми за историята и на ужасите на глада

Децата ще се подиграват на Риц

Децата ще пеят стари романси На вашата ръка Мадам

Те ще държат сметка на онзи който се присъединява с остарели думи

„Клерво“ „Малка Рокет“

„Санте“ „Шерш-Миди“

„Сен Лазар“

„Консиержри“

Ще държат сметка на онзи който се присъединява в името на бога

Ще държат сметка на тези, които се присъединяват със сребърни и златни монети

Децата ще играят на топчета с диаманти

и с главите на жени, които са се продавали за диаманти.

Децата ще играят на обръч с колелото,

което днес мачка поетите

Ще играят на прескочикобила с реките от сълзи

Ще играят така както сега ние плачем

когато сърцето се разкъсва при раздяла

не умее да сдържа вече реките от сълзи над които

бъдещето ще играе на страшна прескочикобила

 

(„Преследваният преследвач“, 1931)