Луи Арагон
Град седнал на павета

За голямо смайване на облаците бялата ръка се беше спряла над външните булеварди и правеше широки движения с пукащите си стави които отвеждаха духа към области на епидемии и знамена. През процепите на ставите падаше виолетово лъчене подобно на водна вихрушка върху града седнал на купчина павета и съборени еднопосочни показатели. Труповете на полицаи гниеха на кръстопътищата от отдавна миналите дни на първия скок когато имаше анемони по всички ъгли на улиците и диви карамфили по сгърчените прозорци на къщите. Тогава излезе от една черна уличка един призрак покрит с проказа от злоба и нещастия облечен като призрак със звучни зъби и начина по който поклати глава и голямата масонска коса която означава равенство между мъжете и жените. Като минаваше през кървите кафенета препълнени от работници и цветопродавачки привидението свали символичните каскети на мъжете и накара да се смъкнат чорапите на жените.