Антонен Арто
Дървото

Това дърво и неговият трепет

лес пълен с призраци

и крясъци

яде сърцето мрачно на нощта

 

Оцет и мляко, въздух и море

плътният тежък свод небесен

всичко това на трепета помага

който живее в сянката на втвърденото слънце

 

Едно сърце което се разпуква

една звезда втвърдена

която се двои и хлъзга по небето

прозрачното небе което се разгъва

под слънчевия зов звънтящ —

те всички вдигат шум, какъвто

дървото и нощта издават

във центъра на вятъра.

 

(„Зеленият диск“, 1925)