Тристан Цара
Първото небесно приключение на г-н Антипирин (Откъс)

Ние заявяваме, че автомобилът е едно чувство, което ни е глезило с бавността на абстракциите си, с трансатлантическите параходи, с шумове и идеи. И все пак ние се отказваме от леснотата, търсим централната същност и сме доволни, че можем да я скрием; не желаем да броим прозорците на чудесните избраници, защото „дада“ не съществува за никого, и искаме това да разберат всички, защото, уверявам ви, само от балкона „дада“ можете да чуете военните маршове и да слезете, порейки въздуха като серафим в публичен басейн, за да се изпикаете и наблюдавате параболата. „Дада“ не е лудост — нито мъдрост — нито ирония — погледни ме, мили ми буржоа — Изкуството беше игра, децата събираха думи със звънчета на края, после изреваваха или изплакваха строфата и й обуваха кукленски пантофки и строфата ставаше царица с близка смърт, и царицата ставаше ящерица, и децата тичаха след една звездица,

после дойдоха Великите посланици на чувствата, които се провикваха исторически в хор:

Психология психология хихи

Наука Наука Наука

да живее Франция