Франсис Пикабия
Резедава птичка

Една вечер, с отхвърлени назад коси,

малката странна танцьорка си шиеше пояс

от блатна треска — спомен от стара разходка.

Тя тревожно притискаше до устата ми храст —

сладкиш от захар, червена пришка във форма на кок,

с нея влезе в моята стая разкошна

черквата — стара музикална кутия,

украсена с огърлица бисери — зъби от мъничко куче.

 

Нощем ръцете ми се въртят по тревата,

усмивката на танцьорката святка далеч неподвижна

в стаята странно смълчана.

И все тъй изправена, тя най-после заспа.

 

(„Стихове и рисунки за момичето, родено без майка“, 1918)