Гийом Аполинер
Океан от пръст

Построих си дом сред Океана

Прозорците му са реки които от очите ми извират

Октоподи гъмжат навсякъде край високите стени

Чуйте как бие тяхното тройно сърце

И как с човки чукат по прозорците

                Къща влажна

                Къща гореща

                Пролет на страж на

                Лято насреща

        Самолетите снасят яйцата си

        Внимание пущаме котва

Внимавайте в котвата която те спущат

Добре ще е ако сте от небето

Орлов нокът се изкачва от небето

Земни октоподи тупкат и трептят

Ние сме толкова много собствени гробокопачи

Бледи октоподи върху тебеширени вълни

О октоподи с бледи човки

Около къщата е океанът който ти познаваш

И който никога не си почива

 

(„Калиграми“)