Гийом Аполинер
Дърво

(На Фредерик Буте)

Ти пееш с другите додето галопират грамофоните

Къде са слепите къде отидоха

Единственият лист който откъснах

се превърна в множество миражи

Не ме оставяйте в тази тълпа жени посред пазара

Направил си е Испахан небе със сини плочки от емайл

И аз се качвам с вас по път в околностите на Лион

И досега не съм забравил призива на звънеца

На някогашния продавец на кокосови орехи

А вече чувам прегракналия звън на този бъдещ глас на

Другаря който ще пътува с тебе из Европа

Оставайки все пак в Америка

 

Едно дете

Едно теле одрано изложено в месарница

Едно дете

И тази извънградска част от пясък

Около някой беден град далеч на изток

Там бе застанал митничар подобно ангел

Пред дверите на сиромашки рай

И пътникът-епилептик с пяна на устата

В чакалнята на първа класа

Нощната лястовица — четка за бръснене

Къртицата — Ариадна

 

Запазихме си две купета в транссибирския влак

И се редувахме да спим аз и пътникът — търговец на бижута

Но този който бдеше не криеше револвера си зареден

Ти се разхождаше в Лайпциг с една жена

Облечена в мъжки дрехи слаба

Интелигентност да защото ето какво значи

Жена интелигентна

Не трябва да забравяме легендите

Например Дамата-изобилие в нощния трамвай

Там нейде из пустинен стар квартал

Аз виждах лов додето се изкачвах

А асансьорът спираше на всичките етажи

 

И между камъните

И между шарените дрехи на витрината

И между алените въглени на продавача на горещи кестени

И между шхуните норвежки закотвени в Роан

Аз виждам твоя образ

 

И той расте между брезите на Финландия

 

Този красив стоманен негър

 

Най-тежката тъга

На тебе падна когато ти получи

Пощенска картичка от Коруня^[1]

Вятърът от залеза пристига

От Карубиерите^[2] — металът

Всичко е по-тъжно отпреди

Всички земни богове стареят

В твоя глас вселената ридае

Нови същества изникват тук внезапно

три по три

 

(„Калиграми“)