Това е едно от любимите ми произведения на Агоп Мелконян. Четейки го се замислям за цената на живота и за алчността на хората. С най-ясни изрази този разказ те кара да оцениш поредната глътка въздух и поредното събуждане сутрин и да си кажеш „Още съм жив! И това никога не е даденост!“
Радвам се, че в българската литература има такива автори и такива произведения
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.