Куцото патенце

Живели си дядо и баба. Нямали си дечица. Дядо казал един ден:

— Хайде, бабо, за гъби в гората!

Отишли. Гледа баба — в гъсталака гнездо, а в гнездото патенце.

— Виж, дядо, виж — патенце!

Погледнал дядо:

— Да го вземем в къщи. Ще си живее при нас.

Подигнали го. Гледат — крачето му преломено.

Взели го с гнездото. Занесли го в къщи. Оставили патенцето в къщурката, а те се върнали да берат гъби.

Като се прибрали вечерта в къщи — що да видят!

Къщичката разтребена, хлябът опечен, чорбата сварена. Дядо и баба попитали съседите:

— Не знаете ли кой е разтребил къщичката ни, кой е опекъл хляба и сварил чорбата?

Никой не знаел.

На другия ден пак отишли дядо и баба за гъби. Върнали се вечерта в къщи — пак всичко прибрано и гозбата сготвена.

Попитали пак съседите:

— Не сте ли виждали да е идвал някой у нас?

Една съседка се обадила:

— Видях девойче. Вода носеше. Такова хубавичко, само че куцичко.

Дядо и баба мислили, мислили кое може да бъде това девойче.

Баба рекла:

— Хайде да кажем, че ще отидем за гъби, а да се скрием тука, та да видим кой се разпорежда в къщата ни.

Речено — сторено. Скрили се в плевнята. Гледат — от къщи излиза хубаво девойче с кобилица на рамо. Хубаво девойче, но куцичко. Тръгнало то към кладенеца, а дядо и баба влезли в къщи. Гледат — патенцето го няма в гнездото. Само перата останали. Старците взели гнездото и го хвърлили в печката. То там си и изгоряло.

Донесло девойчето вода, видяло дяда и баба — и право към гнездото. А гнездото го няма. Заплакало девойчето.

Раздумвали го дядо и баба:

— Не плачи, гълъбичке, щерка ще ни станеш, наше родно детенце!

А девойчето отвърнало:

— Цял живот бих останала при вас, ако не бяхте ми изгорили гнездото и ако не бяхте ме дебнали.

Дядо и баба плачели и се молели:

— Остани, щерко! Сам-самички сме!

Но девойчето не отстъпвало:

— Не — думало, — не ми повярвахте, дебнахте ме, гнездото ми изгорихте, не мога да остана при вас! Дайте ми хурка и вретенце — да се науча бързо да преда, та да изкарвам прехрана, където отида!

Дали й хурка и вретено. Седнала девойката на двора и почнала да преде. Прелетяло ято патици. Видели я, закрякали, запели:

Дружке, дружке, я кажи

за нас ли сега тъжиш?

Ние всички по перце

ще ти пуснем от сърце.

Наша пак ще станеш ти

и с нас пак ще полетиш!

Девойката им отговорила:

Сам-сама ще си преда,

с вас не ща да отлетя —

дружно с вас преди летях,

но когато окуцях,

изоставихте ме тук

и заминахте на юг!

Патиците й хвърлили по перце и отлетели.

Долетяло друго ято. Щом видели девойката и тия патици закрякали, запели:

Дружке, дружке, я кажи

за нас ли сега тъжиш?

Ние всички по перце

ще ти пуснем от сърце.

Наша пак ще станеш ти

и с нас пак ще полетиш!

Девойката отговорила:

Сам-сама ще си преда,

с вас не ща да отлетя —

дружно с вас преди летях,

но когато окуцях,

изоставихте ме тук

и заминахте на юг!

Патиците й пуснали по перце и отлетели.

Прелетяло друго ято патици. Щом патиците видели девойката, закрякали, запели:

Дружке, дружке, я кажи

за нас ли така тъжиш?

Ние всички по перце

пущаме ти от сърце —

патица да станеш ти

и с нас пак да отлетиш

към далечен роден край.

Хайде, дружке, не се май!

Щом паднали перата по девойката, тя се превърнала на патица и отлетяла със своите дружки към родния си край.