Αισωπος
The Man and the Satyr

Езоп
Човек и сатир ^[0]

One winter’s night a man was lost in a large forest. He stumbled on in the darkness, cold and tired, trying to find his way out.

At last he saw a light. He went towards it, hoping to find a woodman’s hut.

As he drew near he saw that the light came from a cave. The man entered and found that it was the home of a satyr.

“I am cold and tired and lost,” said the man. “May I spend the night in your cave?”

“Come in and sit down by the fire,” answered the satyr.

The man did so, and as his fingers were stiff with cold, he began to blow upon them with his warm breath.

“Why do you blow on your fingers?” asked the satyr.

“Because they are cold,” answered the man.

“Will that make them warm?” said the satyr.

“Certainly,” answered the man.

The satyr said no more, but soon brought the man a bowl of hot soup. It was so hot the man could not sip it. So he blew upon it.

“Is the soup not hot enough?” asked the satyr.

“Yes,” answered the man, “it is too hot.”

“Then why do you blow upon it?”

“To cool it,” answered the man.

“Get out of my house at once” screamed the satyr. “I will have no one here who blows hot and cold with the same breath.”

Една зимна нощ един човек се загубил в голяма гора. Той се препъвал в мрака премръзнал и уморен, опитвайки се да намери пътя си.

Най-сетне съзрял светлина. Тръгнал към нея, като се надявал да попадне на дърварска колиба.

Като наближил, видял, че светлината идвала от една пещера. Човекът влязъл и разбрал, че това е домът на сатир^[1].

— Загубих се и съм премръзнал и уморен — казал човекът. — Може ли да пренощувам в твоята пещера?

— Влез и седни край огъня — отвърнал сатирът.

Човекът така и сторил и тъй като пръстите му били вкочанени от студ, задухал върху тях да ги стопли с дъха си.

— Защо си духаш на пръстите? — попитал сатирът.

— Защото са измръзнали — отговорил човекът.

— Това ще ги стопли ли? — попитал сатирът.

— Разбира се — отвърнал човекът.

Сатирът нищо повече не казал и след малко донесъл на човека паница топла супа. Тя била толкова гореща, че човекът не можел да я сърба. Тогава той започнал да я духа.

— Не е ли достатъчно гореща супата? — попитал сатирът.

— Напротив — отвърнал човекът, — прекалено е гореща.

— Тогава защо я духаш?

— За да я охладя — отговорил човекът.

— Веднага се махай от къщата ми — изкрещял сатирът. — Не ми трябва тук такъв, дето от устата му излиза хем топло, хем студено.

Илюстрация: Майло Уинтър