Иван Вазов
Вълшебен пир

Във балканските долини

имало дворец един

с арки мраморни, с градини…

Там — вълшебник домакин.

 

Той веднъж поканил всички

добродетели на пир.

Не отказали: кат птички,

от цял прилетяли мир.

 

Заздрависали се живо,

кат приятели добри:

сбрал ги случаят щастливо

в тез вълшебните гори!

 

Възцарил се шум приятен

в осветления палат,

гостите се веселили —

всякой бил другар и брат.

 

Само двама нито дума

си продумали таз нощ;

Добротворство с Благодарност

не познавали се йощ!