Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

(Г-ну М. М-рову)

Ах, приятелю, за бога,

възхити се за минута,

ний пътуваме със тебе

из Италия прочута;

 

из земята благородна

на венчаните поети,

на изкуствата безсмъртни,

на великите скелети.

 

Възхити се, съгласи се,

че тук всичко е прекрасно,

естеството по е нежно,

и небето по е страстно.

 

Не съсипвай ме със твойте

отрицания злодейски,

не за туй през три морета

идем в тоз край чародейски!

 

Викна ли: „Виж как небето

е лазурно!“ — ти кораво

го изглеждаш и добавяш:

„Стои малко пепеляво!“

 

Възклицавам ли със патос:

„Чудно си, море кристално!“

Ти се вгледваш във лимана:

„Но тук, казваш, то е кално!“

 

Срещнем ли в „Толедо“, шумно

млад рояк италианки

огнеоки, пълногръди —

обаятелни вакханки,

 

ти прекъсваш ми възторга

и ми сочиш без пощада

продавачките на дрипи,

що се пощат на площада.

 

 

В Рим дойдохме. Що за чудо!

Вред фонтани, обелиски,

статуй, храмове, палати —

плод на гений италийски.

 

И захласнат ази зяпах

в чудесата римски тия;

ти записваше в портфеля:

„В тоз град няма търговия!“

 

Но веднъж те аз изгубих.

Боже мой, къде пропадна?

Ти си странник, кат и ази,

в Рим; столицата грамадна.

 

Взех каляска с чичероне

и се спуснах, като бура,

да те гоня (аз ти зная

любопитната натура).

 

И дирих те в галерейте

живописни ватикански,

във San Petro безподобни,

в Колизея великански.

 

Щетно. В „Corso“ аз те фащам.

„Ах, любезни, що без мене

обходи Рим чудесни?

Кой творец, магесник, гений

 

твоят ум плени вълшебно?

Тициан ли идеални?

Микел Анджело ли дивни,

Рафаел ли гениални?“

 

Ала отговор не видя

в твоя поглед тих и бистър!

— Но кажи, отдека идеш?

— От финансовий министър.

 

Имах разговори важни

за бюджета на страната,

за отчетната система

във контролната палата.

 

Взех те аз под мишца здраво,

— Де ме водиш? — питаш живо.

— В Капитолия ли искаш?

Или в Пинчио красиво?

 

— Не, във Гето. — Как? Във Гето

с отватителния климат?

— Любопитствувам да видя

опакото аз на Римът.

 

Пожалейте ме, тоз кът беден

на Рим вечний пази смета:

по-смрадлив, по-мръсен даже

е от нашенска газета!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ах, приятельо, за бога,

възхити се за минута,

ний пътуваме със тебе

из Италия прочута!

Край