The Living Head

Главата ^[0]

There once lived a man and his wife who had no children. They earnestly desired to have a son, so they prayed to their God, Diva, that he would give them a son, even if it were only a head.

Diva pitied them, and gave them a head for a son. Head, for that was his name, grew up, and gradually his father and mother ceased to think of his misfortune, and grew to love him very much.

One day Head saw the chief’s daughter pass the house, and fell in love with her. “Mother,” he said, “I am in love with the chief’s daughter and wish to marry her. Go now, I pray you, to the chief and ask him to give me his daughter to be my wife.” “Dear Head,” answered his mother, “it is of no use to go on such an errand, the chief’s daughter will surely not be willing to marry only a head.” But Head insisted, so, in order to quiet him, his mother went to the chief and made known her son’s desire. Of course she met with a refusal, and returned home and told Head the result of her errand.

Head went downstairs into the garden and began to sink into the ground.

“Head, come up,” said his mother, “and let us eat.”

“Sink! sink! sink!” cried Head.

“Head, come up and let us eat!” repeated his mother.

“Sink! sink! sink!” was Head’s answer, and he continued to sink until he could no longer be seen. His mother tried in vain to take him out. After a while a tree sprang up just where Head had sunk, and in a short time it bore large, round fruit, almost as large as a child’s head. This is the origin of the orange-tree.

Живеели някога мъж и жена, които нямали деца. Те много искали да имат син, затова се молели на своя Бог, Дива, да им даде син, та дори и това да е само една глава.

Дива ги съжалил и им дал една глава за син. Глава, както го нарекли, израснал и постепенно баща му и майка му престанали да мислят за нещастието му и много го обичали.

Един ден Глава видял дъщерята на вожда да минава покрай къщата и се влюбил в нея.

— Майко — казал той, — аз съм влюбен в дъщерята на вожда и искам да се оженя за нея. Иди сега, моля те, при вожда и го помоли да ми даде дъщеря си за жена.

— Скъпи Глава — отговорила майка му, — няма полза да ходя, дъщерята на вожда със сигурност няма да иска да се омъжи само за глава.

Но Глава настоявал, така че, за да го успокои, майка му отишла при вожда и разкрила желанието на сина си. Разбира се, тя получила отказ и се върнала у дома и казала на Глава за резултата от посещението си.

Глава слязъл в градината и започнал да потъва в земята.

— Глава, ела — казала майка му, — хайде да ядем.

— Хлът! Хлът! Хлът! — плачел Глава.

— Глава, ела да ядем! — повторила майка му.

— Хлът! Хлът! Хлът! — бил отговорът на Глава и той продължил да потъва, докато вече не можел да се види. Майка му напразно се опитвала да го извади.

След известно време точно там, където бил потънал Глава, изникнало дърво и за кратко време дало големи, кръгли плодове, почти колкото главата на дете. Така произлязло портокаловото дърво.

Илюстрация: Philippine folklore stories. Boston: Ginn & Co., 1904