Иван Вазов
Пред бюста на Данте в Пинчио (сонет)

О, мисъл, твойте вихрени крила

не знаят бездни, висоти, прегради!

Кометата, гръмовната стрела

полетът твой оставя ги назади.

 

Пространства, тайни, векове, числа —

във твойта власт съдбата ги отдаде,

вдън-ада пъплиш и щом чуйш: ела!

Фърчиш, летиш с небесните лампади.

 

Алигиери, де се взираш ти?

Що гони твойта мисъл — демон бесен!

Какви там гледаш духове, мечти?

 

На Беатриче лика ли чудесен?

На ада грозните ли тъмноти?

Или се вслушваш в някой химн небесен?

 

Рим