Иван Вазов
Тибър (сонет)

Влачи, о, старий Тибре, твойте мътни

вълни между травясали стени

и бурени и спомени безсмрътни,

живущи в тез вековни съсипни.

 

Във твоя шум печални йоще тътне

гръмът на миналите страшни дни,

а твойто име буди във умът ни

рой цезари, триумфи, кръвнини.

 

Течи, о, Тибре славни, и влачи се

край бурените, кат усоен смок,

се с тоя мътен шар и прашен ток.

 

Казал би странникът, че йощ не си се

обистрил, от деня кога срути се

с гръм старий свят край твоя бряг висок.

 

Рим, май 1884