Иван Вазов
Колизей

Panem et circenses

„Игри и хляб! Игри и хляб!“

        Крещи великата тълпа.

Търчат: патриций, цезар, раб —

        на кървавата веселба.

 

Гърми огромний Колизей

        от триумфален клик,

във цирка топла кръв се лей

        и смъртен чуй се вик…

 

Минаха векове. Падна

        непобедимий град

и с него старий свят рухна —

        от робство и разврат.

 

Стърчи умислен Колизей —

        скелет на свят умрял,

но колчим вятърът завей

        под свода му заспал,

 

пак чуваш някой див напев

        от плясъци и шум голям,

размесени с ужасний рев

        на цирка с кръв заливан там.