Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

Във свойта черна ризница от лава,

сърдит край синьото море, един,

стърчи Везувий — мрачен исполин,

и с гъстък дъх небето замъглява.

 

Помпея, Херкулан и Стабий спят

в нозе му кат изринати скелети,

отпреж морето пей, шуми и свети,

а окол — миртови гори шептят.

 

Настане нощ, природа занемява,

гори заспят, море сумти едвам,

а старий исполин, се буден там,

със огнен дъх небето осветлява.

Край
Читателите на „Везувий“ са прочели и: