Зефира Кацкова
За приказките на Шарл Перо

Приказките на Шарл Перо били издадени като отделна книга най-напред в 1697 год. под заглавие „Contes de Fées“ ou „Histores des temps passés“^[1] и подписани с името на сина на Перо — Перо д’Арманкур.

Приказките обаче са много по-стари. Кога са измислени, от кого и къде — никой не може да каже.

Перо е бил на шестдесет и девет години, когато ги е разказвал на единадесетгодишния си син. Като отбелязал подробностите, които правели най-силно впечатление на детето, и тези, които то добавяло, той ги записвал.

Изкуството на Перо се състои в това, че е съумял да запази характера на народното творчество и на говоримия език.

Чрез изумителната бързина при развитието на действието и краткостта на разказа Перо се доближава до приказките, които си измислят самите деца.

От фантастичното е взел само колкото е необходимо да въздействува върху въображението на децата, но без да прекалява и да ги откъсва от действителността.

Чрез описанието на природата, характеристиката на лицата и на всекидневния бит на народа и двореца той създава илюзията, че приключенията и чудесата са вероятни.

Навсякъде изтъква, че по-добре е човек да бъде честен, търпелив, работлив, услужлив, съобразителен и смел, отколкото да е страхлив, мързелив, груб и лош.

Приказките на Перо поучават и забавляват не само децата, но също и възрастните. С удоволствие са ги слушали и разказвали през целия си живот Лафонтен, Волтер и Наполеон.

И днес те са приятно четиво и за малки, и за големи.