Емил Павлов
Изтръгнете стиха от студените ръце на разума

„Къде са дивите деца на Уитман…“

Лорънс Ферлингети

Поети, изтръгнете стиха от студените ръце на разума

и го върнете на сърцето.

Достатъчно прецизно подредени пъзели,

задрямали в скуката.

Думите не са предмети

с неудобна или подходяща форма.

Думите не са числа

от сложна математическа формула.

Думите не са парчета някакви,

случайно вмъкнати във битието.

И не са материал зидарски

за стените на човешката опитоменост.

Думите са непокорни огнени езици —

във всяка влезте и горете.

Думите пера са от митичната Жар-птица —

с тях небето изгребете.

Думите потаен океан са — удавете се

в дълбоката му, тиха мъдрост и

в безумните вълни на яростта му.

В думите живейте,

тъй както в себе си живеете.

Изпийте светлата им същност

и със нея,

когато се завърнете отвън — пишете.

Върнете на стиха

на думите вулканичния блясък, Поети,

изригващ в ударите на сърцето.