Емил Павлов
Никога не съм харесвал март

Никога не съм харесвал март —

колебанието на вятъра,

сякаш напълно изгубил увереност

за посоката,

странните срещи на слънце и сняг

в несигурните длани на небето,

все още липсващите птици

и подлудяващите амплитуди,

с които дори термометрите

трудно могат да свикнат.

 

Завързваш около ръката ми

своята бяло-червена мартеничка

с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя,

допирайки ги до устните си,

но и двамата знаем добре,

което не казваме.

 

Ти ще се върнеш при него

и той ще получи своето лято.

А за мен ще остане поезията.

 

Така и няма да заобичам март.