Емил Павлов
Ив

Изящна рокля искам, Ив,

за теб да изплета,

с копринените букви, със които

край Исла Негра своята любима

Неруда е загръщал,

във съучастие със южната луна

и океана.

 

Ала поезията не ме научи

като него да скроявам, затова

единствено със своите цветя прозрачни

ще те наметна в малката ни стая.

 

Но и на тебе,

толкова красива, Ив,

не би подхождало ти никак

дреха чужда да обличаш.