Карел Чапек
Да се организираме

Господин Ледерер се шляеше из парка, отдаден на грижите си; и тъкмо тук се запозна с този човек. В него нямаше нищо особено, освен може би това, че хранеше врабчетата; бяха се скупчили край него цяло ято, само дето не му влизаха по джобовете. Господин Ледерер се загледа в тази картина с любопитство. Ето че все още се срещат добри хора на този свят, помисли си той. И в този момент човекът плахо се заоглежда и забързано си тръгна.

Малко по-късно господин Ледерер го видя да седи на една скамейка, и тъй като освен грижите си нямаше какво друго да прави, седна до него на скамейката. Човекът го измери недоверчиво с очи и леко се поотмести.

— Значи вие обичате врабчетата — обади се по едно време господин Ледерер.

— Не, не ги обичам — отвърна човекът мрачно.

— Не?

— Не. И изобщо — извика той раздразнено, — не мога да понасям птици, така да знаете.

— Аз… понеже ги хранехте — подхвърли господин Ледерер.

— Не съм ги хранел. Само такова… изхвърлях трохите от джобовете си. Разбирате ли, по принцип не храня птици. Сами да си търсят колая, проклетниците! Хич и не ме интересуват.

— Аха — промърмори господин Ледерер разочарован, без да знае какво друго още да каже.

През това време човекът бавно нещо преживяше.

— Значи вие сте член на Дружеството за хранене на врабците, така ли? — изстреля изведнъж той.

— Не, не съм — възрази господин Ледерер.

— Тогава сигурно сте от Дружеството за защита на пойните птици!

— И от него не съм.

— По дяволите, тогава от кое дружество сте? — изуми се непознатият.

— От никое — отговори господин Ледерер. — В същност… от едно погребално дружество. Израелско погребално дружество.

— Аха — промърмори човекът с недоверие. — Но аз нямам намерение да се погребвам. Освен това съм католик, ако искате да знаете. И не храня никакви птици. И дакел вече също нямам.

— А аз си имам вкъщи грифонче — похвали се господин Ледерер. — Един такъв рунтав немирник.

— Тогава трябва да станете член на Дружеството за отглеждане на рунтави кучета — заяви с нетърпящ възражения тон човекът.

— Защо?

— Така. Ще разберат за вас и вече сте техен член. Аз си взех веднъж канарче и след три дни станах член на Дружеството за отглеждане на канарчета в Горни Нове Место. Трябвало като гледачи на канарчета да се организираме и така нататък… Това се казва експедитивност, нали? А преди шест години имах дакел; един месец по-късно го махнах, но и до днес ме считат за член на Дружеството за отглеждане на чистокръвни ловджийски кучета. Всяка година ми изпращат чек и членска карта. Какво можеш да направиш — нареждаше меланхолично човекът. — Аз членувам в деветнайсет дружества.

— Не е малко — прецени господин Ледерер.

— Не е. Един мой колега членува в двайсет и три, но той е привърженик на мира и фотографията. Простете ми, помислих си, че сте от някакво дружество за подпомагане на птиците. Веднъж дадох дребна монета на един слепец от улицата и за половин година ме направиха член на седем благотворителни дружества. „Като познаваме Вашето добро сърце, обръщаме се към Вас…“ и така нататък. Но още по-зле е, ако имате благородни възгледи. Не можете да си представите, господине, колко дружества за благородни възгледи съществуват! А само за това, че сте се родили еди-къде си, автоматично ставате член на Дружество на земляците, Земляческо дружество, Южночешко дружество и какво ли още не. Аз съм си записал някъде всички дружества, в които членувам — и човекът започна да рови из джобовете си. — Не знам, но си мисля, че би трябвало да има някакъв предел. Нали разбирате, за да не е задължен човек да членува в толкова много дружества. За това би трябвало да има някаква забрана или закон. Например че никой не може да бъде принуден да членува в повече от дванайсет дружества.

— Трудно може да се направи такова нещо — подхвърли господин Ледерер. — Със закон това не може да стане, нали имаме такова… как го казваха, свобода на сдруженията…

— Хубава свобода — каза унило човекът. — Нищо не можете да направите, без да се появи веднага съответното дружество. Нали ви казвам, трябва да се предприеме нещо. Би трябвало да се съберат всички, на които им е дошло до гуша от дружества, и да наложат да бъде ограничено задължителното членуване в дружества. Дванайсет дружества са напълно достатъчни, нали? Аз мисля, че това може да се организира…

— Как?

— Като се основе ново дружество — заяви човекът решително. — Мисля, че много хора ще се запишат в него. С две думи, трябва да се организираме… Да основем дружество или лига… и да създадем дружествен орган, който да защитава интересите на претоварените с членски задължения членове. Накратко, да се основе едно солидно дружество за това, господине!