Цанко Церковски
Катунари

Край Росица,

Въ долъ трѣвисти,

Стърчатъ върби

Гѫстолисти;

 

Подъ върбитѣ

Катунъ зѣе,

Край катуна

Огънь грѣе,

 

До огъня

Голи власи

Потикнати

Сиромаси,

 

По срѣда имъ

Черибаши, —

Съ дълъгъ чубукъ

Тютюнъ пуши.

 

Пуши, клюма, —

Не поглежда,

Жално дума

И нарежда:

 

Ой-ви вази

Катунари, —

Коритари,

Копанари, —

 

Цѣло лѣто

Топоръ биемъ:

Купуваме,

Кяруваме, —

 

Дѣ ви сега

Кяроветѣ,

Да изплатимъ

Кириитѣ,

 

Да изкупимъ

Пасбището,

Да заградимъ

Градището,

 

Да заселимъ

Влашко село:

Коритарско,

Копанарско…

 

Сгледаха се

Катунари, —

Коритари,

Копанари

 

Свиха вѣжди

Намръщено,

Продумаха

Нажалено:

 

— Черибаши,

Уста-баши, —

Ни сме твои,

Ти си наши

 

Некъ хатъръ ти

Не остане: —

Ти сърдца ни

Не подмами

 

Съсъ па̀сбища

Родовити, —

Заселища

Домовити…

 

Намъ върби сѫ

Имотъ, дрехи, —

А катуни —

Родни стрѣхи

 

Подъ тѣхъ гладни

Да измрѣме, —

Домъ грижовенъ

Пакъ нещеме.