Читателски коментари

(за „Ние“ от Евгений Замятин)

  • 1. der Vogel (16 юни 2011 в 00:55), оценка: 5 от 6

    Добра книжка спор няма, но не мисля че е от ранга на 1984. С тия 40 глави ми се струва доста неподходящо, а и понякога ми се струва, че има увисване на действието. Случва се нещо и после 2–3 глави съвсем нищо свързано.

    Въпреки това на мен ми хареса. От мен 5.

  • 2. Iffa (28 октомври 2011 в 03:13)

    der Vogel, не съм убедена, че си чел внимателно. Няма нищо „висящо“ в действието. Явно книгата не те е пленила, но приеми съвет от мен — ако искаш, разбира се — прочети я пак и си попълни празнините. След евентуалния повторен прочит, прочети и „1984“ отново, тогава може и да успееш да вникнеш и в смисъла, и да откриеш връзката между двата романа.

    Както и да е, радвам се, че ти харесва все пак.

    Поздрави и приятно четене!

  • 3. зз (17 декември 2011 в 20:41)

    А някой ще каже ли какво мисли за единадесета глава на дневниците на Станислав Лем….

  • 4. Star Rover (18 февруари 2012 в 00:21)

    „Но не мисля че е от ранга на 1984.“!? Що за изказване, именно „Ние“ е произведението, вдъхновило Оруел да напише 1984.

  • 5. oddy (3 юни 2012 в 14:31), оценка: 5 от 6

    Ако прочетете коментари на самият Оруел за 1984, ще видите, че и той самият казва, че се е вдъхновявал от „Ние“, което категорично си личи от текста. А и не трябва да забравяме, че Замятин пише книгата си в едно много по-ранно и, как да кажа — неподходящо време. (все пак в Русия издават книгата чак 80те ако не се лъжа). Та това, което искам да кажа, е че „Ние“ има много голям принос към стила към който се причислява и да не е толкова грабваща за съвременния читател, все пак може да гледаме на нея като пионер в областта :)

  • 6. Мир0нка (28 януари 2014 в 15:03)

    От „Ние“ тръгва цялата линия антиутопии, а не обратното…

  • 7. Митко (3 септември 2014 в 13:37)

    Верно е, че „Ние“ е началото, интерсно е да се види неговата (на Замятин) представа за бъдещето. Но като писателски талант, моето мнение е, че отстъпва много на Оруел, не можах да усетя такава драма и съпреживяване като в 1984. Същото ми е мнението и за „Прекрасният нов свят“, четох книгата с интерес, но само за да разбера какво има под „талаша“ (извинявам се за грубата дума). На базата на прочетените „Ние“ и „Прекрасният нов свят“, мнението ми е, че Замятин и Хъксли са по-скоро учени, а Оруел е и психолог и писател.

  • 8. der Vogel (31 май 2016 в 20:12), оценка: 5 от 6

    Ааа, видях си коментара от преди време. Винетката е изцяло моя, съжалявам! тогава бях по влиянието на „1984“ и нейната тежина (в положителния смисъл на думата), докато при Замятин явно тази катарзис на главния герой Д-503 нещо не ми е паснал в контекста на изцяло изчисления свят на Утопията на „Ние“.

    По това време не бях се зачел в историята извън книгата. Действително „Ние“ е една от родоначалниците в жанра анти-утопия. Проблемът, който обаче фиксирам и трудността да се определи чисто една творба като утопия или антиутопия. Защото „Ние“ може спокойно с малко по-реверсирана гледна точка да се възприеме като утопия, която се и препотвърждава.

    Извинявам се, ако мнението ми в миналото е отказало някой да я чете или нещо подобно, но корективът на коментарите мисля е спасил от такова… недоразумение :)

  • 9. the_valkyrie (19 ноември 2016 в 09:12), оценка: 6 от 6

    След РУР(четох сборника Черно слънеце), този разказ ми дойде като светлина в тунела :) Прекрасна антиутопия. Идеята за душата като болест ме очарова :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.