Хафез
Аз няма миг да се откажа…

Аз няма миг да се откажа

        от виното и любовта!

Аз няма вече да се моля,

        каквото и да е в света!

 

Най-скъп ми е прахът пред прага

        на луноликата жена,

и злато, и дворци за него

        ще дам без сянка в съвестта.

 

До гуша ми дойде от скрити

        слова, значения, игри.

Ах, как аз вече ненавиждам

        на мъдреците мъдростта.

 

Не, няма да узная нищо,

        що става в моята глава,

додето в кръчмата не вляза,

        додето не съзра цвета

 

на виното… А някой каза:

        „От себе си се откажи!“ —

Не, братко мой, ще бъда верен

        на себе си и на страстта.

 

Това ми стига, че сред храма

        господен не целувам аз,

а повече набожност, боже,

        е просто само суета.

 

Стремя се с цялата си участ

        към виночерпеца, Хафез,

да преклоня глава пред него —

        едва ли ще е грях в нощта!