Хафез
Любима, докога ще плача?…

Любима, докога ще плача? Ще се засрамиш ли най-после?

Заспи с очите ми, додето усетя любовта най-после.

 

И вижте: туй съм аз, целуван от слънцето на свойта обич.

Предутринната ми молитва намери отзвук тих най-после.

 

Ще продължаваш ли да грабиш от снопите на подлеците,

или с великодушно семе ще се посееш сам най-после?

 

Не знам. Но бог ме чу и скоро ми подари и двата свята —

наместо здрач поех косите на моята любов най-после.

 

Китайската картинна зала, аз знам, едва ли ще те вземе,

но с черните коси изваяй за мен един ескиз най-после.

 

Любима, ако чакаш нощем, ако от мъките не бягаш —

от край далечен ще получиш и вест за радости най-после.

 

Красавица като луната на колене ми дава вино,

а ти, Хафез, мъдруваш дълго! Ще се засрамиш ли най-после?