Хафез
Хей, проповедник, престани!…

Хей, проповедник, престани! Какъв е този празен вик.

Аз себе си изгубих в път, а що изгуби ти, старик?

 

На всички мъдреци речта в ушите ми ще бъде вятър,

догдето някъде в нощта две устни не съзра за миг.

 

Дервишът е задоволен само от чувството си свято

и от света освободен — със любовта си е велик.

 

И въпреки че наруши пиянството на мойта мъка —

във мрака чер на Харабат е моят радостен светлик.

 

Сърце, нима ще я кориш, че е към теб несправедлива —

само когато там избра неповторимия й лик.

 

Хафез, върви си с хитростта! И приказки не ми разправяй.

Безброй приумици до днес съм чул от не един език.