Хафез
Ако се върне любовта весден отново…

Ако се върне любовта весден отново,

ще се почувствам като бог роден отново!

 

Аз вярвам в моите сълзи, които капят,

че ще ме види радостта блажен отново!

 

И прах пред нейните нозе, ако не стана,

за друго — за какво ще съм решен отново!

 

Като корона този прах ще ме покрие.

Ще бъда цар, но ако тя е с мен отново!

 

Връз покривите на деня аз пак ще свиря,

но ако тя ме приюти смутен отново!

 

След нея ще вървя. И вест от нас щом няма —

със вятъра ще ви съобщя, свестен отново!

 

О, този сън и този чанг й пречат много

да ме дочуе и спаси отново.

 

Хафез, лицето й блести като луната.

Аз вярвам: ще ме вземе тя във плен отново.