Хафез
Вест дойде, че на дните скръбта…

Вест дойде, че на дните скръбта — не е вечна.

Всичко бързо лети. Пролетта — не е вечна.

 

Станах вече презрян аз от нея, но мисля:

и съперникът мой в любовта — не е вечен.

 

Щом евнухът със меч се развихри в харема,

ще узнае за миг: и страстта — не е вечна.

 

Сребролюбецо, сгрей на бедняка сърцето,

че на твоето злато нощта — не е вечна.

 

Свещ безмълвна, блести! Пеперудата малка

тихо пак приласкай, че нощта — не е вечна.

 

Върху синия свод са написали с вино:

„Освен нашия труд, друго в света — не е вечно.“

 

Казват, че на Джамшид са му пеели вечер:

„Чаша вино ми дай… И властта — не е вечна.“

 

За какво да скърбим? За какво да се хвалим —

щом ще легнем в пръстта? И кръвта — не е вечна.

 

Вярвай в чувствата ти, бъди искрен, Хафезе,

че на всяко тиранство скръбта — не е вечна!