Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2020 г.)
Допълнително форматиране
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Хафез

Заглавие: Лирика

Преводач: Йордан Милев

Език, от който е преведено: фарси

Издание: първо

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Василка Хинкова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Радка Пеловска

Художник: Александър Денков

Коректор: Величка Герова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12184

История

  1. — Добавяне

На влюбените пътя е безкраен,

        на влюбените пътя е изрит

от скръб и мъка — някъде случайно

        донесени от жребий ветровит.

Но любовта вземи и всеотдайно

        на нейната усмивка се предай —

че мъката й винаги ще бъде

        най-здравия, най-сигурния щит.

 

О, разум чист — далеч, далеч от мене!

        Наливай, виночерпецо, докрай!

Аз своя грях все някак ще измоля,

        едва ли ще остане той прикрит.

Сред живите съм мъртъв… Не от сабя,

        не на съдбата от гнева суров:

от твоя взор, от твоите ресници,

        от твоя лунен поглед съм убит —

 

защото той за мен е сърп вълшебен,

        изгрял върху вечерната луна:

а той не е за всеки и не можех

        под блясъка му да остана скрит.

На весел скитник избери съдбата!

        Малцина в този тежък път вървят,

че той е стръмен, той е като клетва,

        която иска да си упорит.

 

Аз знам, че този плач е безответен:

        напразно в свойта скръб гори Хафез.

Душата ти е твърда като камък,

        безмълвна и сама — като гранит.

Край