Хафез
Сянка на априлски облак…

Сянка на априлски облак. Пролет. Цветни красоти.

Виночерпецът те чака. Вече сам му искай ти.

 

Няма мир и няма сговор между този странен свят.

Свойто измърсено расо с вино бавно почисти.

 

И недей да вярваш вече в благородство или чест,

ти си опитен и други имаш може би черти.

 

Слушай, славеят ти пее; слушай, плаче той за теб:

„Стига грешки! Стига мъки! Към успеха полети!“

 

Ще ти дам съвет и с него ти ще станеш най-богат:

не по пътя на позора, а през шумните врати

 

на веселието сладко… И усетил пролетта,

посади дървото златно на щастливите мечти!

 

Искаш ли лице красиво — огледало потърси,

че на бронз или желязо карамфилът не блести.

 

От Хафез, ти казваш, идва миризма на лицемер.

Браво, че със своя усет бързо ни предупреди.