Хафез
Не си отивай! Стига. Спри се…

Не си отивай! Стига. Спри се,

        че ти за мен си светлина,

че ти си сън, че ти си мисъл

        и за кръвта ми — тишина.

И няма никога да махна

        ръка от твоята пола,

че ти разкъса като риза

        най-хубавата ми вълна

 

на прилива към теб… И нека,

        докрай сродена с хубостта,

сред дните тежки за човека

        да не останеш настрана.

Ти, съдия, ми забраняваш

        да любя, да съм с нея аз?

Прощавай, но не си я виждал,

        не знаеш нейната цена!

 

И тази забележка, дето

        от твой приятел чу, Хафез,

е може би затуй, че често

        си вън от свойта пелена.