Хафез
И без да се сбогува с никой…

И без да се сбогува с никой,

        събрала своя малък свят,

тя си замина, без да каже

        ще спре ли с някого. В кой град!

Или забравих аз за пътя

        на всеотдайната любов,

или пък тя премина тихо

        край мен, встрани от Таригат.

 

Стоейки, мигом ще приема

        навън да свърша като свещ,

но като топъл южен вятър

        да се запъти тя назад.

Аз казах: „Може би през сълзи

        ще тръгне твоето сърце!“

Но тя стоеше като камък

        непроницаема, сред хлад.

 

И който я видя тогава —

        с очите си я приласка:

направи туй, което, жалко,

        аз не направих с моя цвят.

Недей да се шегуваш с мене,

        че птицата на любовта

в кафеза на страстта ще влезе,

        макар че вече не съм млад!

 

Хафез, в прекрасните ти думи

        така е силна мисълта,

че всеки, който ги дочуе,

        ще те запомни като брат.