Хафез
Напиши ми — твоят почерк ще изгрее…

Напиши ми — твоят почерк ще изгрее като цвят,

дал на робите надежда, на сърцата — аромат.

 

И кога, богиньо наша, ще дочакам твоя зов?

Нека той да чуе лично мъката ми като брат!

 

Ах, поне една минута моя дух възстанови

и за своя жест ще имаш радостта на този свят.

 

Ти, Създателю премъдър, тихо на Хосров внуши:

че Ширин е хубавица, но е прав и горд Фархад.

 

По-велик от вековете си остава оня час,

в който добрината слага върху мъката печат.

 

Зърнах твоята усмивка: мир спокоен, отсега

ти за мен оставаш вече нещо някъде назад…

 

Мой кумир с природа чиста — няма нужда от хвалби, —

как, кажи, с очи да стигна твоя рай и твоя ад?

 

Във Шираз, Хафезе, няма, няма щастие за теб.

Да е свят денят, във който ще заминеш за Багдад.