Хафез
Аз казах: „Страдам пак за теб!“…

Аз казах: „Страдам пак за теб!“ А тя: „Но мъката отмина.“

Аз казах: „Ти си ми луна!“ А тя: „Но в тъмнината синя.“

 

Аз казах: „Мила, изучи на верността сърдечна пътя!“

А тя: „Жените за това съвсем не искат милостиня.“

 

Аз казах: „Твоят аромат като вълшебство ме погуби!“

А тя: „Но този аромат е бил спасител за мнозина.“

 

Аз казах: „В мойта гръд узря страстта в нощта да те целуна!“

А тя: „Бъди ми днес слуга, а господар мой — догодина!“

 

Аз казах: „Твоето сърце дали ще се смири накрая?“

А тя: „Недей, не говори, догдето не съзреш руина!“

 

Аз казах: „Ще затворя в миг пътеката на мисълта ти!“

А тя: „Но като птица в мрак — ще те намеря и в пустиня!“

 

Аз казах: „Как свежѝ над мен нетленно въздуха на рая!“

А тя: „Свежѝ, но той е друг: той е от моята градина.“

 

Аз казах: „Бързо отлетя на любовта часът вълшебен…“

А тя: „Мълчи, мълчи, Хафез: с това и мъката отмина!“