Хафез
Вятърът ще се разбуди…

Вятърът ще се разбуди, свежо утрото ще бъде

и светът ще подмладее — пак сред радости ще бъде.

 

Ще разтвори свойта чаша яркоогнена жасмина,

а пък нарцисът с лалето — неспокоен пак ще бъде.

 

Скъп е всеки цвят, целувай оросените му листи,

че разцъфнал днес, той утре в други светове ще бъде.

 

Тази славеева мъка, дето пия всяка утрин,

нека да звучи, че весел всеки стрък от туй ще бъде.

 

Хей, сърце, ако отлагаш радостта от днес за утре,

сигурен ли си, че всичко, както искаш, тъй ще бъде.

 

О, недей без чаша вино в месеца Шабан да бъдеш,

че за теб дори байрама с край обикновен ще бъде!

 

Пей, сърце луноподобно, с близки хора съм приседнал.

Не повтаряй вече тъжно: „Тъй било е и ще бъде!“

 

Щом от храма се отказах, спрял сред Харабат смирено —

не плачи, там всяко расо някой ден и с мен ще бъде.

 

Ах, Хафез в света пристигна зарад теб и ти накрая

изпрати го, че самичък той пред своя гроб ще бъде,