Хафез
Фередже. Лице вълшебно…

Фередже. Лице вълшебно. Стройно тяло на мермер.

Хубаво е да отметнеш този свян на лицемер,

 

тази клетка да разбия — тя не е била за мен.

В рая тихо ли замина, ще получиш ти хабер.

 

За какво съм тук и вчера бях ли някъде? Защо?

Не отвръща никой. Жалко, че светът край мен е чер.

 

Как да литна като птица из небето, по света?

В гробищата ме зазида бавно някакъв дюлгер.

 

Ако мойта кръв е пълна с мириса на любовта,

нищо чудно — двама с нея сме били на розобер.

 

В Харабат какво да правя, щом попадна моя дом

в ангелите? И прилича — на затворнишки килер.

 

Свойта златна риза гневно ще разнищя и недей

да се вглеждаш: много мъка има в нейния размер.

 

На Хафез вземи дела му, че във оня кратък миг

слънцето ще разпилее моя блед и слаб фенер.