Хафез
Донеси ми пълна чаша, виночерпецо…

Донеси ми пълна чаша, виночерпецо, да пия!

Любовта започва с радост, а след туй е скръб, не крия.

 

Вятърът ще ми разкаже как вълнува аромата

на смолистите къдрици върху бялата й шия.

 

Как спокоен да целувам, щом камбаните повтарят:

„Не забравяй, че те чака горе вечния светия!“

 

„С вино оцвети килима на молитвите си тайни“ —

слушам да шепти мъдрецът като някаква магия.

 

Тъмна нощ, вълни свирепи, водовърт, безкрайна бездна —

на брега нима разбират, че ще се издавим ние?

 

Мигар може да се скрие туй, което се говори?

Лоши часове дочаках от това, че бях вития!

 

Хей, Хафез, щом я обичаш — миг не се разделяй с нея!

И пристигне ли до теб — над всичко като символ горд носи я!